Княз (889-893), първороден син на княз Борис I (852-889). Преди

да стъпи на престола, през 863 взел участие в похода на

българските войски против Сърбия, в който бил пленен с още 12

велики боляри. Не е известно кога е бил освободен. Станал

български княз след доброволния отказ на баща му от престола. В.

запазил мирните отношения със съседните на България страни,

установени още при княз Борис I. Съюзил се с немския крал

Арнулф против Великоморавия. Попадайки под влияние на

езически настроения, княз В. предприел гонения против

християните и не скривал намерението си да възстанови

езическата вяра. Тази политика засягала не само основите на

новата християнска религия, но и делото на славянската

писменост, което по същество било удар против устоите на самата

българска държава. За тази дейност по инициатива на княз Борис

I той бил свален от престола чрез дворцов преврат и ослепен.