ТЕРВЕЛ (неизв.)
Хан (700-721). Предполага се, че е син на хан Аспарух (681-700). През 704
подпомогнал с 15-хилядна войска сваления и заточен в Херсон (на
Кримския полуостров) византийски император Юстиниан II (685-695) да
заеме престола, за което получил титлата кесар (най-високата, която се
давала само на императора и на членовете на неговото семейство). За пръв
път титлата била дадена на чужденец. С нея той се титулува в своите оловни
печати. На България била дадена и областта Загоре (на юг от Стара планина,
около Айтос, Сливен и Ямбол), с което българската държава получила
своето първо разширение южно от Стара планина и трайно установяване в
Тракия. Бил увеличен и определеният през 681 данък, плащан от Византия на
българската държава. През 708 византийският император нарушил договора
и предприел поход, но при Анхиало (дн. Поморие) войските му били
разгромени. През 711 Юстиниан II отново потърсил помощта на Т., за да си
възвърне престола. Този път нахлуването на българските войски във
Византийска Тракия не могло да помогне на василевса. Възползвайки се от
междуособиците във Византия, Т. изпратил през 712-715 в Тракия войски,
които достигнали до Цариград. През 716 Т. сключил мирен договор с
византийския император Теодосий III (713-716), според който на България
били признати всички териториални придобивки; двете страни се
задължавали да си предават политическите бегълци; Византия трябвало да
плаща ежегоден данък, а преминаващите през България византийски стоки се
пломбирали и обмитявали. Българите се задължавали да подпомогнат
Византия в борбата и с арабите, които през 717 обсадили Цариград. С
удържаната победа над многочислената арабска армия българите спасили не
само византийската столица, но и предотвратили нахлуването на арабите в
Източна Европа. Управлението на Т. се характеризира със стремежа му да
обедини останалите извън пределите на страната славяни от българската
група и да укрепи държавата.
От други източници:
Новите изследователи твърдят, че император Юстиниан II Ринотмет търси
помощ от хан Тервел през 704 г., след като бяга от заточението в Херсон.
Походът към Константинопол вероятно е през лятото на 705 г. Трябва да се
отбележи фактът, че преди да даде съгласието си на Юстиниан, хан Тервел
търси съвет от "чичовците си от Кисиниите", т.е. Куберовите българи в
Македония. Но в самото овладяване на властта в Константинопол българите
не вземат пряко участие, а остават извън стените на града пред Харсийските
врата, които впоследствие получават името Български. Значението на титлата
кесар в случая се съдържа не толкова във факта, че за първи път я получава
чужденец, колкото в това, че получавайки тази титла, хан Тервел реално
получава правата на легитимен владетел над земи, принадлежали доскоро на
Византийската империя. Една от причините за похода на Юстиниан II през
708 г. е идеята Византия да си възвърне властта над тези земи. Освен като
териториално разширение на юг от Стара планина присъединяването на
областта Загоре е стратегически важно с оглед охраната на вътрешността на
държавата и конкретно на Плиска. През 711 г., когато Юстиниан отново
търси помощта на Тервел, българският владетел изпраща един 3000-ен отряд,
който успява да отведе сваления император в Мала Азия. Съществува тезата,
че връщайки се от Босфора, този отряд влиза в някакви стълкновения, което
принуждава хан Тервел да предприеме поход в Тракия през 712 г. Вероятно
този поход е една от причините за новия преврат в Константинопол и за
възкачването на Теодосий III. Добрите отношения между българите и
Византийската империя се запазват и при император Лъв III, който сключва
съюз с хан Тервел срещу обсадилите Константинопол араби. В решителната
битка през август 718 г. българската войска избива 22 000 араби. Тази
победа на хан Тервел получава широк международен отзвук и спомага за
издигане авторитета на българския владетел.
