САМУИЛ (неизв.-6.Х.1014)
Комитопул, цар (997-1014). Най-малкият син на комит Никола, брат на
комитопулите Давид, Мойсей и Арон. След падането на Източна
България под византийско владичество (971) управлението на
западните български области се намирало в ръцете на синовете на
комит Никола. През 976 те започнали активни военни действия срещу
Византийската империя, които целели отвоюването на завладените от
нея български земи. През същата година Давид и Мойсей паднали
убити, а Арон бил убит заедно с цялото си семейство по заповед на С.,
тъй като бил заподозрян в съучастничество с византийците и в опит да
заграби властта. Единствено неговият син Иван Владислав останал жив
по настояване на Самуиловия син Гаврил Радомир. През 977 цар Борис
II и брат му Роман - пленници във Византия, избягали, но по пътя
Борис II бил убит по погрешка на границата, а Роман станал управител
на Скопие. След като всички потомци на царстващата династия
измрели, начело бил провъзгласен комитопул С. (978). Той обявил за
столица Охрид, там било преместено и седалището на българския
патриарх. През 979-985 войските на С. успели да завладеят Епир и
Тесалия. През 986 византийският император Василий II се отправил
към Сердика и я обсадил. След като С. се явил в помощ на обсадения
град, императорът заповядал оттегляне на войските си. В обратния път
на 17 август в прохода Траянови врата (наречен и Българската клисура)
войските на Василий II били разбити, а самият император едва се
спасил. През 989-991 С. възобновил единството на българските земи и
завладял Драчката област и част от Македония с градовете Верея и
Сервия. През 995 настъпил към Солун, а през следващата нахлул в
Халкидическия полуостров, но при р. Сперхей (близо до Термопилите)
бил разбит. След смъртта на Роман (997) С. станал пълновластен
господар на България. През 998 предприел поход срещу сърбите, за да
ги откъсне от съюза с Византия, и установил влияние над
Далматинското крайбрежие. През 1000 византийците отново настъпили
срещу източните български земи и ги завладели. През 1001 превзели
Воден, Верея и Сервия, а през следващата превзели и Видин. След това
се насочили към Скопие, където разгромили българските войски начело
със С. (1003). Опитът на византийците да превземат отбранявания от
войводата Кракра Перник не дал резултат. Военните действия
продължили до 1013, без да се стигне до решителни сражения. За да
спре настъплението на византийските войски, С. издигнал преградни
погранични съоръжения в клисурата между планините Огражден и
Беласица, близо до с. Ключ. В края на юни 1014 император Василий II
потеглил с огромна войска, обходил планината Беласица и на 29 юли
нападнал в гръб при с. Ключ българските войски и ги разбил. 15-
хилядна българска войска попаднала в плен. При вида на ослепените
войници С. бил покосен от сърдечен удар.
От други източници:
В по-новите изследвания се дават нови тълкувания и датировки на
някои събития от този период. Те показват, че цар Роман не е в Скопие
в качеството си на управител на града, а резидира там като български
владетел. В този смисъл Скопие има статут по-скоро на първа,
отколкото на единствена столица. След убийството на цар Борис II
българският престол е зает от Роман, който управлява държавата в
периода 978/979-997 г., а Самуил и брат му Арон стават негови първи
помощници. Цар Роман съвместно със Самуил оказват помощ на
обсадената Сердика (управлявана от комитопула Арон) и тримата
разгромяват император Василий II при Траянови врата (17 август 986).
През целия период от 971 до 997 г. Самуил зачита властта на
легитимните български владетели Борис II и Роман, независимо дали те
са във византийски плен или не. За български цар той се обявява едва
след смъртта на цар Роман през 997 г. Това личи ясно от т.нар.
Германов надпис от 992/993 г., в който Самуил се нарича "раб Божи".
Самата коронация става най-вероятно в Преспа и е извършена от
патриарх Филип. Данните от Битолския надпис, както и тези на Яхия
Антиохийски, показват, че екзекуцията на Арон и семейството му
трябва да се отнесе след август 986 г. Известно е, че разправата с Арон е
станала на 14 юни, т.е. най-ранната възможна година е 987 г. и в по-
новите изледвания тя се приема и за най-вероятна. През 985 г. Самуил
превзема (след петгодишна обсада) гр. Лариса и отнася мощите на св.
Ахил в Преспа. След победата при Траянови врата войските на цар
Роман и Самуил овладяват Верия (Бер), Сервия, Колиндрон. Към
същата година трябва да се отнесе и възстановяването на българската
власт над Велики Преслав, Плиска и Дръстър. През 991 г. император
Василий II организира поход срещу българите и в една неизвестна като
място битка пленява цар Роман. Вероятно вследствие от този поход
българите губят някои от пограничните крепости. В този период
резиденция на Самуил вероятно е Преспа, а не Охрид, защото и
пренасянето на мощите на св. Ахил, и надписът от с. Герман са
свързани с крепостта Преспа. През есента на 996 г. Самуил нахлува
дълбоко във византийска територия, в Тесалия, Беотия и Атика и
достига до Пелопонес, плячкосвайки страната. Разгромът при р.
Спархей е първото голямо поражение на Самуил и довежда до промяна
на неговата военна тактика в южна посока: прекратени са активните
военни кампании в дълбочина на византийските територии. Наред с
това е загубен и контролът над Лариса. Скоро след битката при р.
Спархей цар Самуил назначава за свой наместник в Драчка област своя
зет Ашот Таронит (пленен през 995 при Солун). Влиянието на
българите над този регион датира от времето на княз Борис-Михаил и
цар Симеон, особено силно това влияние става след брака на Самуил с
дъщерята на драчкия протевон Йоан Хрисилий - Агата. Походът на цар
Самуил срещу Дуклянското княжество (998) завършва с пленяването на
дуклянския княз Иван Владимир, който скоро след това встъпва в
династичен брак с Косара, дъщеря на цар Самуил, и се завръща в Дукля,
но вече в качеството си на български васал. Към периода 997-1000 г. се
отнася и сключването на българо-унгарски договор, скрепен с
династичен брак между Гаврил Радомир и дъщерята (сестрата) на
унгарския крал Ищван I (997-1038). През 1000 г. император Василий II
поставя началото на голямата си офанзива срещу България и завладява
Плиска, Велики Преслав и Преславец. Крепостта Верия е предадена от
Самуиловия зет Добромир , за което той получава титлата антипат. За
разлика от него Димитър Тихон (отбраняващ крепостта Колиндрон),
Никулица (управител на Сервия) и Драгшан (управител на Воден)
оказват сериозна съпротива. През 1002 г. за управител на Дръстър е
назначен антипатът Дамян-Добромир, когото изследователите
идентифицират със Самуиловия зет Добромир. В същото време
император Василий II започва осеммесечната обсада на Видин. В опит
да накара Василий II да прекрати операцията срещу Видин цар Самуил
нахлува в посока Адрианопол (август 1002). Към този период се отнасят
и сведенията за българския управител Ахтум/Охтум, който управлява
областта на север от Дунав до Северин и Видин и е убит през 1003 г.,
след като е разгромен от унгарските войски на крал Ищван I. Вероятно
унгарски войски участват и в превземането на Скопие (1004), но градът
остава във византийски ръце за кратко време. Обсадата на Перник също
се отнася към 1004 г., като изследователите изказват тезата, че в
посочения период Кракра вероятно е управител на Средецки комитат,
който поради силните поражения, нанесени на средецката крепост в
предходните кампании, е принуден да премести седалището си в
крепостта Перник. През 1005 г. Ашот Таронит и Мирослава, дъщеря на
цар Самуил предават крепостта Драч на византийския василевс и бягат
в Константинопол, където са почетени с титлите магистър и зости.
През 1009 г. цар Самуил прави опит за контраофанзива, но при Крета е
разбит от войските, командвани от Василий II. В периода 1003-1013 г.
Василий II е зает с военни действия в Южна Италия, а цар Самуил се
заема с укрепването на подстъпите към вътрешността на страната.
Атаката на Ключката клисура започва през юни 1014 г., но на 29 юли
Никифор Ксифий прави обход в гръб на българите. Опитът на цар
Самуил да организира отстъпление не успява, а самият той е спасен
благодарение на смелостта на сина си Гаврил Радомир, който го
отвежда в Прилеп. През август 1014 г. Гаврил Радомир организира
контраудар, с който унищожава войската на солунския дук и
императорски любимец Теофилакт Вотаниат. Според някои източници
именно това е причината за жестоката разправа с българските войници
и тяхното ослепяване по заповед на Василий. При вида на войнишките
колони, завръщащи се в Преспа, цар Самуил получава сърдечен удар и
два дни по-късно умира (6 октомври). Погребан е в катедралната църква
"Св. Ахил" в Преспа. Последните изследвания приемат, че ръководните
постове в българската средновековна държава са в ръцете на
Плисковско-Преславската династия и най-близките й роднини, в
основата си с прабългарски произход. Известно е, че най-висшите
длъжности в държавата се държат от определени родове. В този смисъл
бащата на Самуил комит Никола безспорно е принадлежал към стар
прабългарски род и по всяка вероятност е близък родственик на
царстващата династия. През 1969 г. Н. Мацопулос открива в църквата
"Св. Ахил" на о. Св. Ахил в Преспанското езеро, погребние на около 60-
70 годишен мъж, облечен в златотъкана дреха с изображения на
папагали. Анализът на находките позволява на гръцкия археолог да
приеме, че това е гробът на българския цар Самуил.
