РОМАН (неизв.-997)
Цар (977-997) - син на цар Петър I (927-970). Заема престола след
убийството на брат му Борис II и първоначално се установява във
Видин. След това премества седалището си в Скопие, в
околностите на който основава манастира "Св. Георги Бързи". През
991 е пленен от византийците и отведен в Цариградската тъмница,
където и умира. През неговото царуване фактическата власт в
България се намира в ръцете на Самуил, който обаче се
провъзгласява за български цар чак след неговата смърт.
От други източници:
Изпратен заедно с Борис като гарант на подновения след смъртта
на царица Мария-Ирина мирен договор. В по-новите изследвания е
обоснована тезата, че Роман е скопен едва след 971 г., а не както се
приемаше доскоро през 963 г. През 978/979 г. е обявен за български
цар и се установява в Скопие. Досега в историографията се
приемаше, че бягството на Борис II и Роман се отнася към 971 г.,
новите изследвания изказват тезата, че това се случва "в осмата
година на тяхното пленничество" (според арабския хронист Ал-
Макин), т.е. към 978/979 г. Пресилено е твърдението, че
фактическата власт по време на неговото управление е в ръцете на
цар Самуил. И Яхия Антиохийски, и Степан Таронски дават
сведения, че комитопулите Арон и Самуил са обявени за първи
помощници на царя. Именно като такива ги виждаме в битката при
Траянови врата при Щипон (Ихтиман) на 17 август 986 г., когато
българските войски, командвани от цар Роман, Самуил и Арон,
нанасят разгромно поражение на войските на император Василий
II. След екзекуцията на Ароновия род начело на българската
държава остават само цар Роман и Самуил. Пак в битка през 991 г.
цар Роман е пленен повторно.
