Пресиян II
Пресиян II (също Пресиан и Пресиам) е първородният син и
престолонаследник на цар Иван Владислав. Някои историци го
приемат за последния владетел (1018) на Първото българско
царство. Носи името на бащата на покръстителя княз Борис I –
кан Пресиан.
След гибелта на цар Иван Владислав в битка с византийците под
стените на Драч в началото на 1018 г. повечето от болярите се
покоряват на византийския император Василий II и попречват на
Пресиян да се възкачи на престола. Заедно с братята си Алусиан и
Арон, Пресиян бяга на планината Томор (в днешна Югоизточна
Албания). В същия район съпротива срещу византийските
войски организира и боляринът Ивац, но координация между него
и Пресиян не е постигната.
След като Василий II заема тогавашната българска столица Охрид,
войските му завардват планинските проходи и Пресиян се оказва
блокиран за продължително време. Според византийския хронист
Йоан Скилица, това принуждава Пресиян и братята му да се
предадат, след като получават гаранции от византийския
император за живота си. Василий II дава на Пресиян титлата
магистър, а след отвеждането му в Константинопол го назначава
за стратег на тема Вукеларий.
През 1029 г. Пресиян участва в заговор срещу новия византийски
император Роман III Аргир и след провала на заговора е осъден
като изменник и ослепен. През 1030 г. става монах.
