ОМУРТАГ (неизв.-831)
Хан (814-831), син на хан Крум (803-814). След идването си на
престола сключил 30-годишен мир с Византия, който потвърдил
постигнатите при баща му териториални придобивки на българската
държава в Тракия. С цел да създаде стегната държавна организация и
да укрепи властта на господстващата феодална аристокрация О.
пристъпил към вътрешно уреждане на държавата. Премахнал
съществуващото дотогава съюзно устройство между славяни и
прабългари и въвел централизирана държавна организация, която
съдействала за още по-тясното сближение на двете основни
етнически общности. През 821 О. оказал помощ на Византия при
потушаване на въстанието на Тома Славянина, а през 824-829 успял
да върне в пределите на българската държава отцепилите се
славянски племена тимочани, абодрити и браничевци. Отдал се на
активна строителна дейност. Най-напред възстановил опожарената в
811 от византийските войски столица Плиска и изградил в нея нов
дворец, храм и др. помещения. През 821-822 построил дворец на р.
Тича, в който поставил и гарнизон. Издигнал и друг дворец на р.
Дунав. За огромната му строителна дейност свидетелстват редица
надписи като Чаталарския, Сюлейманкьойския и др. Наследен от хан
Маламир.
От други източници:
Последните изследвания показват, че в началото на своето
управление хан Омуртаг следва политиката на своя баща и през 814-
815 г. българските войски продължават опустошаването на областта
около Константинопол. През зимата на 815-816 г. византийските
войски успяват да си възвърнат Месемврия, а скоро след това
овладяват Адрианопол и околните крепостти. През лятото на 816 г.
хан Омуртаг предлага на Лъв V нов трийсетгодишен мирен договор.
При сключването на договора византийският император извършва
ритуални действия като езически първожрец, а българският владетел
се заклева в Евангелието. Клаузите на този договор са частично
известни от Сюлейманкьойския надпис на хан Омуртаг. Първата от
общо единайсетте клаузи урежда границата между двете държави,
следвайки окопа Еркесия (дълъг 131 км). Според втората клауза
славяните трябва да останат там, където ги е заварила войната 811 г.,
а славяните, които не са поданици на императора, Византия трябва
да върне по селата им (чл. 3.). Според четвъртата клауза от договора
двете страни се договарят да разменят пленници (човек за човек), а за
заловените извън крепостите императорът трябвало да даде по два
вола за един воин. Петата клауза третирала съдбата на преминалите
на българска служба византийски офицери. През 823 г. хан Омуртаг
оказва помощ на Михаил II Балба (820-829) в потушаването на бунта
на Тома Славянина (821-823). За пръв път във връзка с тези събития
български владетел е споменат от византийски автор не като архонт
или кириос, а като василевс (т.е. цар). Мирът с българите е потвърден
и от Михаил и от неговия наследник Теофил (829-842). След
неуспешни преговори с император Людовик Благочестиви ( 824 и
825) по заповед на хан Омуртаг българска флота навлиза по средното
течение на Дунав и принуждава тимочаните и абодритите да се
подчинят на българската администрация. През 826 г. кан Омуртаг
изпраща ново пратеничество и след неговия неуспех "наказва
славяните с огън и меч". Конфликт с франките вероятно е и
причината, поради която в р. Тиса намира смъртта си зера таркан
Негавон (830). Към българските земи са присъединени крепостите
Браничево, Белград, Срем ( чак до 1018), Сланкамен и Буда. Вероятно
кан Омуртаг е водил и военни действия срещу хазарите, защото от
изворите научаваме, че в р. Днепър се удавил копанът Корш от рода
Чакарар. По инициатива на хан Омуртаг е започнато и делението на
страната на комитати, с което той премахва административния
дуализъм и лишава от автономни права славянските племена. Макар
и рядко, в изворите от периода се споменават и жупани: жупан
Охсун, жупан и хранен човек от рода Ермиар, жупан Димитър
(известен от Добруджанския надпис). Управлението на комитатите е
поверено на представителите на българската аристокрация.
Създадена е и единна армия без оглед на етническия й състав. По
време на неговото управление около владетеля съществува съвет от
подбрани аристократи (т.нар. хранени хора). Проявява изключителна
нетърпимост спрямо византийските военнопленници християни.
Лишава канартикина Енравота от правото да наследи престола,
заради симпатиите му към християнството.
