КРУМ (неизв.-13.IV.814)
Хан (803-814), считан за родоначалник на нова ханска династия,
голям пълководец. Първоначално водил политика на мир с Византия
и насочил своето внимание към северозападните граници на
българската държава, които били застрашени от франките. През 805
се възползвал от тяхната победа над аварите и успял да включи в
пределите на България източната част от държавата им.
Разширяването на българските владения на запад предизвикало
сериозно безпокойство в Цариград и през 807 император Никифор I
Геник предприел поход, като стигнал с войските си до Одрин.
Възползван от нарушаването на добросъседските отношения, К. на
свой ред потеглил на юг. През 808 се насочил по долината на р.
Струма и разгромил посрещналите го тук византийски войски, а през
809 превзел Сердика (дн. София). Изплашен от неговите успехи, през
811 византийският император нахлул в пределите на България с
голяма войска. Като отхвърлил предложения му от К. мир, Никифор
I Геник преминал старопланинските проходи и стигнал до
столицата Плиска. След като взел със себе си съкровищата на
българския владетел, опожарил я и потеглили назад. По пътя
неговите войници ограбвали и опустошавали българските земи. К.
успял да организира голяма войска и да привлече на помощ аварите.
Той посрещнал византийския император при Върбишкия проход. В
сражението, станало на 26 юли 811, византийските войски били
напълно разбити, загинал и Никифор I Геник заедно със своите
военачалници. След сражението К. заповядал да отрежат главата на
Никифор I Геник, която няколко дни била държана на показ, набита
на кол. След това, пак по негова заповед, черепът на императора бил
обкован със сребро. С него К. пил наздравица в чест на своята
победа. През следващата година българският хан предприел нови
действия против Византия. Тъй като не разполагал с достатъчно
сили, за да се разправи окончателно с нея, той предложил на новия
византийски император Михаил I Рангаве мир, като за целта бъде
възобновен мирният договор, сключен между Тервел и Теодосий
през 716. От Цариград последвал отказ. Византийският владетел
потеглил на поход против България, но при Версиникия, близо до
Одрин, неговите войски претърпели поражение (22 юни 813). След
тази победа К. стигнал безпрепятствено до Цариград. Той отново
предложил на византийския император мир. Но след като разбрал
намерението на византийците да го ликвидират по вероломен
начин, се оттеглил и започнал да се готви за окончателното
завладяване на византийската столица. По време на тази усилена
подготовка обаче внезапно починал.
От други източници:
Император Никифор І Геник нахлува в българските земи на 11 юли
811 г. и три дни по-късно превзема Плиска. Тук при него отново
идва пратеничество на хан Крум с предложение за сключване на
мирен договор, но василевсът отхвърля предложението. В Плиска по
негова заповед е избито и част от мирното население, включително
жени, деца и старци. Наред с аварите, хан Крум привлича на своя
страна и славянските племена, като "въоръжил по мъжки и жените".
Авангардните части на българската войска организират засади, с
които преграждат пътищата за отстъпление на ромеите. Битката при
Върбишкия проход е рано призори на 26 юли 811 г. През пролетта на
812 г. хан Крум превзема крепостта Девелт и преселва жителите й в
оттатъкдунавска България. Същата година са превзети и Анхиало,
Проват, Филипи, Малка Никея и Берое. Новият император Михаил I
Рангаве, търсейки съюз с Карл Велики срещу българите признава
императорската титла на франкския владетел. Междувременно хан
Крум изпраща в Константинопол славянския княз Драгомир с
предложение между България и Византия да бъде подписан мирен
договор. След последвалия отказ хан Крум превзема Месемврия
(октомври 812), като освен злато, сребро и запаси от храни в
български ръце попадат и 36 медни сифона за изхвърляне на "гръцки
огън". Към този период се отнасят и данните за административното
устройство на присъединените земи в Югоизточна Тракия (т.нар.
Хамбарлийски надпис). Загубата на битката при Версиникия довела
до свалянето на Михаил I Рангаве от престола. На 11 юли 813 г. за
византийски император е коронован Лъв V Арменец (813-820). На
18 юли 813 г. хан Крум е пред стените на Константинопол, където
извършва жертвоприношения на хора и животни; потапя нозете си в
морето и поръсва войниците с вода. Като условие за прекратяване
на военните действия хан Крум поставил следните искания: да забие
копието си в Златните врата на Константинопол, да получи
копринени одежди и злато и да му бъдат предадени отбрани
девойки като наложници. Между двамата владетели е уговорена
среща за подписване на мирен договор. В организирания заговор
загива кавхан Иратаис, а в плен попадат неговите зет и внук. В
отговор хан Крум опожарява цялата околност заедно с къщи, църкви,
манастири и крепостите от Абидос до Адрианопол. Изселени са
близо 10 000 военнопленници, между които и бъдещият император
Василий I. Избити са много духовници, включително и епископи.
Превзети са градовете Теодоропул, Студион, Дидимотика,
Аркадиопол, Скутарион и други. За обсадата на Константинопол хан
Крум организира 30 000-на облечена в ризници армия и обсадна
техника, натоварена на 5000 коли и теглена от 10 000 вола. На 14
април 814 г. хан Крум умира от вътрешен кръвоизлив. По отношение
на "Крумовото законодателство" в по-новите изследвания се изказва
тезата, че съобщението се отнася за разпоредби на върховната власт
във връзка със заздравяване на дисциплината, а не за наличие на
законодателство. За запис на българско обичайно право не става
дума и в "Отговорите на папа Николай I".
