Болярин, независим владетел (около 1385 - докъм 1390) на Добруджанското княжество с титлата деспот. Наследил княжеството от своя баща Добротица. Провеждал самостоятелна от Търновското царство политика. В църковно отношение скъсал с търновския патриарх и приел върховенството на Цариградската патриаршия. Сякъл монети и сключил самостоятелен търговски договор с Генуезката република (1387), чрез който предоставил големи привилегии на нейните търговци в княжеството си. След победата на сръбските войски при Плочник (1387) И. отхвърлил наложения му от османските нашественици васалитет. През 1388 оказал упорита съпротива на османските войски, предвождани от Али паша, при опита им да завладеят Варна и ги отблъснал. Две години по-късно обаче част от владенията му били заграбени от влашкия княз Мирчо. Не много след това починал.

От други източници:

В по-новите изследвания се приема, че към лятото на 1386 г. деспот Иванко вече е османски васал. Тогава според османските извори Добруджаоглу (т.е. синът на Добротица) трябвало да участва в поход на Мурад I срещу Караманското бейство. Деспотът не се отзовава и формалното обяснение за това са военните действия, които води заедно с цар Иван Шишман срещу влашкия воевода Дан (1386). От този момент деспот Иванко, както и цар Иван Шишман, провежда политика на неизпълняване на васалните задължения и не взема участие в нито един от османските походи. Изненадващият поход на Али Паша през 1388 г. слага край на съществуването на Добруджанския деспотат. От изворите изчезва и деспот Иванко.