ИВАЙЛО (Бърдоква, Лахана) (неизв.-1280)
Водач на селско антифеодално въстание в България (вж Въстание на Ивайло 1277-1280). Биографичните данни за него са твърде оскъдни. Византийските хронисти от онова време го наричат с най-презрителни имена. Неговото истинско име познаваме благодарение на една приписка в Свърлижкото евангелие от XIII в. Знае се, че е бил селски свинар, но притежавал остър ум, съобразителност и красноречие. Тези качества му помогнали да обедини селяните в един тежък за държавата момент, когато били обременени от тежки феодални данъци и били подложени на разорение от татарските набези през втората половина от XIII в. През есента на 1277 И. застанал начело на надигналите се селяни. За кратко време прогонил татарските нашественици и разбил войските на цар Константин Асен (1257-1277). В началото на 1278 влязъл в Търново, оженил се за вдовицата на убития цар - Мария, и бил провъзгласен за цар. Неговите успехи предизвикали сериозно безпокойство в Цариград и византийският император Михаил VIII Палеолог се намесил с цел да постави на българския престол своето протеже Иван Асен III. Изправен пред опасността от Византия и татарите, които не скривали своите намерения за ново нахлуване в пределите на българската държава, И. трябвало да води борба и против търновското болярство, което не могло да се примири с мисълта, че престолът е зает от един селски свинар. Изправен пред три противника и след поставянето на престола на Георги Тертер I, И. бил принуден да търси спасение при татарския хан. Но и тук не успял да се спаси от дългата ръка на византийската дипломация. Подтикнат от Цариград, татарският хан заповядал скоро след неговото пристигане да бъде убит. Подвигът на И. оставил дълбоки следи в народното съзнание, името му станало легенда. По-късно с него си послужили двама "Лъжеивайловци", които вдигнали българското население в Тракия против настъпващите османски турци.
