КНЯЗ ФЕРДИНАНД
Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Сакскобургготски е княз на България от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на 3 октомври 1918 г. Фердинанд (в западната литература обикновено Ferdinand von Sachsen-Coburg-Kohary) е роден на 26 февруари 1861 г. във Виена.
Син е на принц Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота-Кохари (1818–81) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817–1907), дъщеря на френския крал Луи Филип (Louis Philippe). Младият принц прекарва детството си при своите родители във Виена. Там посещава училището за кадети.
Фердинанд се жени два пъти. Първият му брак през 1893 г. е с италианската принцеса Мария Луиза Бурбон-Пармска, от която има четири деца - цар Борис III (1894-1943), княз Кирил Преславски (1895-1945), княгиня Евдокия (1898-1985) и княгиня Надежда (1899-1958). Мария-Луиза умира при раждането на Надежда. Вторият брак на Фердинанд през 1908 г. е с германската принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц (1860-1917), от която няма деца. Фердинанд умира на 10 септември 1948 г. в Кобург, Германия.
Българската история разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването на Третата българска държава, както и за нейната независимост. От друга страна, на Фердинанд се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и довеждат до две национални катастрофи.След провъзгласяване независимостта на България в Църквата Свети Четиридесет мъченици през 1908 Фердинанд I е обявен за цар.1912 се стреми да бъде в добри отношения с руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия. През 1913-15 под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към австро-германския блок, към който България се присъединява (1915). По време на царуването му България претърпява 2 национални катастрофи - в Междусъюзническата война 1913 и в I световна война 1914-18. Абдикира на 3 окт. 1918 в полза на сина си Борис III. До смъртта си живее в гр. Кобург, Германия, и получава пенсия от германското правителство.
Фердинанд е и писател, ботаник и филателист.
