Цар (970-971), син на цар Петър I. По искане на Византия през 963

заедно с брат си Роман бил даден за заложник в Цариград, където

престояли няколко години. Възкачил се на престола след смъртта на

баща си и потърсил съдействие от киевския княз в борбата си

против действията на Византия за покоряването на България. През

971 бил пленен от византийците и след известно време отведен в

Цариград. През 977 направил опит да се завърне обратно в

България, но при пресичането на границата бил убит от българската

стража по погрешка.

От други източници:

В последните изследвания се изказва тезата, че т.нар. българо-руски

съюз е по-скоро споразумение, наложено от княз Светослав на

българския владетел в условията на своеобразна руска окупация.

Борис II запазва статута си на български владетел, но правата му са

по-скоро на почетен пленник, отколкото на суверен владетел. На 13

април 971 г. българският цар е пленен след превземането на Велики

Преслав от император Йоан Цимисхий и отведен в

Константинопол, където е официално развенчан, след като е

принуден да снеме царските инсигнии. Според византийската

политическа доктрина този акт слага край на българската държава.

Българската царска корона е положена в църквата "Св. София".

Самият Борис II получава почетната титла "магистър", макар реално

статутът му да е на почетен пленник. В по-новите изследвания се

изказва тезата, че бягството на Борис II и Роман от Византия и

смъртта на Борис II се отнасят към 978/979 г..