БОРИЛ (неизв.-1218)
Цар (1207- 1218), сестрин син на цар Асен I, Петър II и Калоян. Възкачил се на престола след убийството на Калоян. Това дава основание да се предполага, че е взел участие в организирания заговор. Поради предприетите от Б. преследвания на привърженици на династията Асеневци преките наследници на престола Иван Асен и Александър (синове на Асен I) били принудени да бягат и търсят спасение в Южна Русия. Царуването на Б. е крачка назад в развитието на българската държава след нейното възстановяване от края на XII в. От възникналите вътрешни междуособици в Търново се възползвали сърби, унгарци и латинци, които заграбили някои територии от българското царство. Отцепили се и някои от българските боляри като напр. севастократор Стрез в югозападните области, деспот Алексий Слав в Родопите и др., които се провъзгласили за независими владетели. Във Видинския край избухнало въстание, което Б. едва успял да потуши, и то с помощта на унгарски наемници. Активизирало се и богомилското движение. За неговото унищожение по инициатива на Б. и под негово председателство през 1211 бил свикан църковен събор, който изготвил сборник от наредби против богомилите, т. нар. Борилов синодик. Външната политика на Б. била съпътствана с поредица от неуспехи. Още в първите години на неговото царуване унгарците успели да заграбят Белградската и Браничевската област, а латинците - Пловдив. Б. се опитал да постигне съюз с латинците и за тази цел дал за жена на техния император Хенрих I дъщерята на Калоян - Мария. Като се възполз-вали от народното недоволство в България, през 1218 Иван Асен и Александър нахлули с войски от Южна Русия и обсадили Търново. След неколкомесечна обсада те сломили съпротивата на града. Б. бил свален от престола и ослепен.
