Прабългарски хан, основател и пръв владетел (681 - ок. 700) на

българската държава, родоначалник на първата българска династия,

син на хан Кубрат. След разпадането на прабългарския племенен

съюз Велика България (към 60-те г. на VII в.) А. потеглил с част от

прабългарските племена на запад и се заселил в земите от р. Днепър

до делтата на р. Дунав - областта Онгъл. От тук той извършвал

чести нападения над територията на Византия. През 680

византийците предприели поход срещу него, но А. ги разбил,

навлязъл в балканските им владения и за кратко време превзел

територията между Шуменските възвишения, Черно море, р. Дунав

и Стара планина. Заедно с това той установил съглашение със

седемте славянски племена и северите и застанал начело на

създадената по този начин държава. Нейна първа столица станал

укрепеният лагер Плиска. След нов успешен поход на славяни и

прабългари в Тракия (681) А. принудил Византия да сключи мир.

Според него границата между двете държави била установена по

билото на Стара планина и заедно с това Византия се задължила да

плаща ежегоден данък, което всъщност представлявало и официално

признаване от нейна страна на новосъздадената българска държава.

А. загинал вероятно във войната с хазарите през 700, когато отбивал

техните набези по р. Днепър. През управлението му е написана

първата част на Именника на българските ханове.

От други източници:

Последните изследвания показват, че признатата с договора от 681

г. българска държава е пряко продължение като етносъстав,

институции и идеология на хан-Кубратовата държава. Наложилото

се мнение, че хан Кубрат умира през 665 г., отнася началото на

българското преселване след тази дата, като се приема, че Аспарух и

неговите българи се заселват в областта на Онгъла към 668 г.

Съществува и тезата, че за това свое заселване Аспаруховите

българи са получили разрешение от тогавашния император на

Византия Костанс II. В следващото десетилетие българите

предприемат редица набези във византийските територии, като е

изказано мнение, че един такъв поход до Константинопол (680) е

поводът за похода на император Константин IV Погонат.

Съществува и една интересна теза, обясняваща защо именно

Аспарух, а не Батбай  предвожда уногондурите (т.е. българите,

чийто вожд е бил Кубрат), според която това се дължи на идеята за

най-малкия син – пазител на домашното огнище. Приема се, че

Аспарух остава при Кубрат и управлява съвместно с него, докато

Котраг и Баян са поели управлението над периферните територии.

Сребърен орел от съкровищните дарове в погребението на кан

Аспарух при с. Вознесенка