Хан (852-864) и княз (864-889), син на хан Пресиян. След идването си

на престола Б.I водил миролюбива политика със съседните държави.

През 862 влязъл в съюз с Людовик Немски, насочен против

Великоморавия, и изразил желание да приеме християнството от

Римокатолическата църква. Това срещнало острата реакция на

Византия. Тя успяла да привлече на своя страна Великоморавия,

Хърватско и Сърбия и организирала коалиция против България. В

избухналата през 863 война българските войски били разгромени и Б.I

бил принуден да поиска мир. Византия се съгласила, при условие че

той приеме християнството от Цариград. Поставен в безизходно

положение, през 864 българският владетел и неговият двор се

покръстили в Плиска. Б.I приел християнското име Михаил и титлата

княз. Налагането на християнството като държавна религия в България

срещнало съпротивата на част от болярството, което се вдигнало на

бунт. Б.I го потушил с голяма жестокост. Но заедно с това той не искал

да изпадне и под църковната зависимост на Византия, тъй като това

означавало впоследствие и политическа зависимост. Неговият

стремеж било създаването на независима българска църква. За тази

цел той започнал умела дипломатическа игра с двата християнски

центъра. Първоначално преговарял с Византия. След категоричния

отказ на цариградския патриарх Фотий да удовлетвори желанието му

Б.I се обърнал към Рим. Папа Николай I се оказал по-благосклонен и

отговорил по принцип положително на изпратените от българския

владетел 106 въпроса. Окончателно обаче въпросът бил решен едва

през 870 от свикания в Цариград вселенски събор. На него Б.I получил

исканата църковна независимост, но християнството в България

продължило да се проповядва от византийски свещеници и на гръцки

език. Това създавало реална опасност за независимостта на

българската църква. За нейното отстраняване Б.I предприел нови

мерки - изпратил в Цариград млади българчета, между които и своя

син Симеон, които да се подготвят за църковна и книжовна дейност и

да заменят постепенно византийските свещеници. От друга страна,

през 886 Б.I приел в България учениците на братята Кирил и Методий,

прогонени от немското духовенство от Великоморавия, и им създал

благоприятни условия за разпространяване на славянската азбука и

култура в българските земи. По този начин българският владетел не

само поставил сериозна преграда пред византийското църковно (а

заедно с това и политическо) влияние, но създал и благоприятни

условия за утвърждаване на славянската култура в българските земи.

През 889 Б.I се оттеглил от активна дейност и отишъл в манастир.

Недоволен от стремежа на наследилия го първороден син княз

Владимир (889-893) да възвърне езичеството в България, той се

обявил против него. Свалил го от престола и поставил начело на

държавата другия си син - Симеон.